Калофер

Сред южните подстъпи на Стара планина е разположено малко, китно градче, изпълнено с история, легенди и атмосфера. Градчето се казва Калофер, а името му е свързано с предния за славни воеводи, чиито дух носят и днешните жители на града.

От София до Калофер се стига по главната подбалканска шосейна линия и се намира между градовете Карлово и Казанлък, а планината го обгражда от всякъде. Разстоянието от столицата е 158 км. Градът е изходен пункт към много туристически маршрути в природен парк „Централен Балкан”. По пътеките към връх Ботев и водопада Райското пръскало, днес пъплят туристи, а в миналото са бродили хайдутите на Калифер воевода, основателят на Калофер. Преданието разказва как той и хората му ограбвали всички турски кервани, които минавали през планината. Султанът многократно изпращал войски, но не успял да залови хитрия воевода. Накрая му разрешил да основе град, в който да не влиза турчин с оръжие и подкован кон, ако спре да ограбва керваните. Калифер воевода се съгласил и така бил основан град Калофер. Това се случило през 16 век, а днес Калофер посреща множество туристи. Макар и малък, градът и околностите му могат да предложат много на гостите.

В центъра на града, точна до река Тунджа са разположени уютни механи с традиционна кухня, в които можете да отморите след път, да съберете преди разходка в Балкана или да се отдадете на обилно угощение, ако останете да нощувате в града.

Аз за съжаление не останах за през нощта и дори нямах време да поседна в някое от тези заведения, но само ароматът, който се носеше от там, ми подсказваше какви кулинарни удоволствия изпускам. От централния площад преминах по каменните мостове над реката и се отправих към мемориалния комплекс „Христо Ботев”. Калофер е роден град на великия поет и революционер и всичко тук напомня и говори за него. Комплексът се издига над града и от него се разкрива прекрасна гледка. Той представлява внушителна статуя на Христо Ботев, а около него са изобразени сцени от национално освободителното движение. В подножието на паметника се вижда централния площад. Отдясно е даскал Ботьовото училище, а от ляво църквата „Св. Богородица”. Малко по надолу е родната къща на Христо Ботев, до която е построена и музейна сграда. Както по-късно научих, къщата е възстановка, тъй като по време на Руско-Турската Освободителна война е опожарена. В сградата на даскал Ботьовото училище (даскал Ботьо Петков е бащата на Христо Ботев), са уредени художествена галерия и музей на образованието. Отпред, на 24 май 1867 г., Христо Ботев е произнесъл пламенно слово срещу турската власт. След това е принуден да емигрира.

Бях решил, след като разгледам забележителностите в града, да поема нагоре в планината и да видя Райското пръскало – най-високият водопад в България, 124 м. За съжаление обаче пръскалото дойде при мен и не беше никак „райско”. Заваля проливен дъжд и нямаше изгледи скоро да спре. Така че бях принуден да променя плановете си да напусна Калофер, а Райското пръскало и величествения връх Ботев ще посетя друг път и тогава ще ви разкажа за тях. Най-добре обаче да отидете там сами, защото, съм сигурен, че няма думи, които да опишат тези прекрасни места.

Снимки от Калофер