Рилски манастир

Манастирът „Св. Иван Рилски” е най – големият манастирски комплекс в България. Намира се на 117 км южно от София и на 1147 м надморска височина. Основан е от отшелника св. Иван Рилски през 10 век. Рилският манастир е обявен за национален исторически паметник през 1976 г., а през 1983 г. е вписан в книгата на ЮНЕСКО за световно наследство.
Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски е роден около 876 г. в Скрино, край град Дупница. До 25-годишната си възраст е пастир след което постъпва в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той получава образование си от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приема монашеството, но не остава задълго в обителта, а се отдава на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения. Иван Рилски обикаля много места, преди да се установи в прекрасната рилска планинска пустиня, където остава до края на живота си. Там той започва да лекува местните хора и да проповядва божието слово в най чистият му вид, близко и достъпно до обикновените хора. Славата на отшелника постепенно се разпространява по цялата страна и достигнала чак до тогавашната столица - Преслав. Веднъж самият цар Петър I се изкачил в планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. После владетелят му изпратил злато и богати дарове, които отшелникът върнал обратно. Това още повече увеличава славата му и към него започват да се присъединяват ученици, които построили за себе си колиби наоколо. Такова е началото на най-известния български манастир.
На сегашното му място е построен около 1350 г. от местния феодал Стефан Драголов (Хрельо). От средновековните постройки днес е останала само известният архитектурен паметник „Хрельова кула”. Манастирът се ползвал с големи привилегии от самото му създаване, а владетели и феодали не жалели средства за дарения. През 15 в. той попада под ударите на османските нашественици. В днешния си вид датира от началото на 19 в. Тогава са построени жилищните сгради и черквата „Рождество богородично”.
Сред най-големите богатства на манастира са неговите стенописи. Най-старите са запазени в малката черква - параклис в Хрельовата кула. Те представят три сцени от живота на св. Иван Рилски. Стилът на тези стенописи отразява най-новите тенденции в източноправославното изкуство от първата половина на ХIV век. От това време е и най-старата икона запазена в манастира. Тя е посветена на патрона св. Иван Рилски. Изпълнена е в най-добрите традиции на официалното изкуство от ХIV век. Голяма част от по – новите стенописи са дело на великия майстор Захари Зограф, който през 19 век украсява повечето църкви и манастири в България.

Снимки от Рилски Манастир