Кюстендил

Град Кюстендил се намира в най - западните покрайнини на България в подножието на Осоговската планина. Отстои на 90 км западно от София и на 27 км от мястото където се събират българо - македонската, българо - сръбската и сръбско - македонската граница. Кюстендилската котловина е изключително плодородна, и Кюстендил е наречен „Овощната градина на България”. Топлите лековити минерални извори са другото природно богатство на града, което го превръща в балнеологичен център.

История: Плодородната земя и топлите извори привличат траките и още през 5 – 4 век преди новата ера те основат селище. През 1 век римляните го превръщат в добре защитена крепост с името Пауталия. В средновековието селището носи името Велбъжд и е присъединено към пределите на България от цар Калоян (1197 - 1207). От 1379 до 1395 г. градът се управлява от феодалния владетел Константин Драгаш. Той му дава името Кюстендил – „земя на Константин”. След османското нашествие градът е асимилиран от завоевателите. По време на Турското робство в околностите активно действат хайдушки чети. След Освобождението, през 1878 г., Кюстендил става център на тютюнопроизводството и балнеолечението.

Забележителности: Особен интерес представлява Художествената галерия “Владимир Димитров - Майстора”. Тя е уредена в специална сграда, отличаваща се с оригиналната си архитектура и вътрешна уредба.
Градският исторически музей води началото си от 1897 г. Всеки от отделите му се помещава в различни културно-исторически паметници: Археологическият отдел е в сграда с интересна архитектура, построена през 1575 г. Отдел “Възраждане и национално-освободителни борби” са в къщата на Ильо войвода, а “Етнография” и “Следосвобожденско развитие” - в Енфиеджиевата къща, в която по време на Руско-турската Освободителна война е бил на квартира командващият руските войски.

Архитектурна забележителност от антично време е Асклепионът на Пауталия, построен през 2 – 3 век. Това е римска водолечебница и храм на бога на медицината Асклепий. Цялата сграда е заемала площ от 3500 кв. м. Разкрити са големи помещения с отоплителна система, водопроводни канали, архитектурни фрагменти и др. Намира се в основите на сегашната Чифте баня и джамията “Ахмед бей”.
Други забележителности на града са: църквите - “Св. Георги” (XII-XIII век), “Св. Богородица” (1816 г.) и “Св. Димитър” (1866 г.), Пирковата кула (XVI-XVII век), стената на хана Девехани (1606 г.), Лекарската къща, Прокопиевата къща, Старото училище от 1849 г.

Околности: В най-ниските склонове на Осоговската планина се намира парк Хисарлъка, който предлага невероятни условия за отдих и туризъм сред прекрасна природа, крепостни останки, хотели заведения и беседки. Самият град е вход към красивата и запленяваща Осоговска планина. По склоновете й на около 20 км от града е местността Три буки, където има ски писта, дълга 1000 м и оборудвана с лифт. На 13 км югоизточно от Кюстендил се намира село Невестино, където е „Невестин мост” построен през 15 век. Той е уникално архитектурно постижение за времето си. На 39 км северно от Кюстендил е село Земен, в чиито околности река Струма е създала живописния Земенски пролом. Реката е образувала причудливи скални образувания, меандри и водопади, най – високият от които е Полско скакавишкият водопад, висок 50 м.

Кюстендил разполага с добре уредена курортна база, както и много хотели, които ще посрещнат всички изисквания на посетителите. Не са малко и заведенията за хранене и нощните клубове. Градът е свързан с пътищата от републиканската шосейна и железопътна мрежа.