3 март - Ден на oсвобождението на България

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешния Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. Този договор, известен в историята като Санстефански мирен договор, бележи края на Руско-турската освободителна война, и възвръщането на независимостта на България. Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на Великит сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км. Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей.

Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта. Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа.

Няколко месеца по-късно през юни 1878 г. на Берлинския конгрес картата е прекроена, а България – разпокъсана.
От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник и официалян неработен ден.