Чепеларе – родопската магия

Георги Георгиев

В сърцето на величествената планина Родопи сред могъщите хълмове, покрити с устремени към небето борове и смърчове е сгушено малкото, китно градче Чепеларе. За мнозина мястото е известен ски курорт, роден дом на шампионката по биатлон Екатерина Дафофска и чудесно място за отдих и туризъм. Но за нашия екип Чепеларе се оказа много повече от туристическа дестинация. Градът, който наброява около 9 000 жители, е място с атмосфера, чар, дух и магия.

Първото нещо което ще усетите във Чепеларе е свежият планински въздух. Той ще изпълни дробовете ви, веднага щом излезете от автомобила или автобуса. Същевременно ще останете поразени от гледката. Пред вас до безкрая ще се редуват стръмни и полегати склонове, обсипани със сняг и огрени от слънцето, а боровете и смърчовете – те сякаш докосват кристално синьото небе, за да го свържат със тази прекрасна земя.

Макар че около Чепеларе не са се водили епични битки и историята на селището не е особено проучена, много е лесно да дадете воля на въображението си и да си представите собствено предание или легенда. Местността е била обитавана още в древността. Може би на онзи хълм отсреща, млад тракийски благородник е преследвал свиреп глиган или могъщ елен. А навярно в онази долина, край реката, всяка вечер двама влюбени са се срещали тайно, за да се насладят на забранената си любов. По хълмовете и склоновете около града могат да се видят овчарски колиби, в някоя от които старият стопанин е лекувал тежките рани на смел воевода, след поредната му схватка с османските поробители.

Днес Чепеларе от град на скотовъдци и занаятчии се е превърнал в популярна туристическа дестинация. В непосредствена близост се намира ски-пистата “Мечи чал”. Тя е най-дългата за ски алпийски дисциплини в България – почти 4 км. На 10 км. от Чепеларе е един от най – големите и известни зимни курорти в България – Пампорово. И тъй като тук ските са традиционен спорт, съвсем естествено в града се намира музеят на ските и ски-спорта. В него са изложени около 900 музейни експоната – ски, медали, купи, флагчета, ски-обувки, плакети и др. Другият особено интересен музей е този на родопския карст. Той е единствен по рода си на Балканския полуостров и в него са представени красотите на пещерите и пещерните експонати, запазени от зората на човешката история.

Искрено съжалихме, че по време на нашия престой в Чепеларе, в началото на месец февруари, не се честваше нито един от местните празници и фестивали. Празникът на града е на 24 май. В Чепеларе и околностите има 16 параклиса, издигнати в чест на различни светии. Тяхното отбелязване преминава под формата на големи събори, с богата трапеза и фолклорни надсвирвания и надпявания. Така например местните хора разказват как в края на миналото лято в деня на св. Марина са се събрали повече от 3000 души, свирили са 9 гайди и са били приготвени 13 курбана. Разбира се гостоприемните домакини не ни позволиха да изпитаме липсата на празничен ден и побързаха да превърнат нашия престой в такъв. Чевръстите стопани ни настаниха около масата в механата, която бързо беше отрупана с вкусни домашни гозби.

Когато най-накрая успях да стана от изкусителната трапеза, навън вече беше тъмно. Щом излязох веднага усетих освежаващия планински студ, който се беше спуснал, а после вдигнах глава към небето, осеяно с безброй много ярки звезди. Да ги наблюдавам за мен беше не само удоволствие, ни и невероятен шанс, защото тези звезди никога няма да видим в големия град.

Снимки