Шипченски манастир

Местоположение: В чест на загиналите руски воиници и българските опълченци в Руско – Турската Освободителна война, в полите на Стара планина над град Шипка се извисява красивият Шипченски манастир „Рождество Христово”. Манастирът се намира в южното подножие на Шипченската планина, в северозападните покрайнини на гр. Шипка, на 12 километра северозападно от гр. Казанлък.

История: Манастирът е построен в периода 1885 – 1902 г. върху земя подарена от жителите на близкото селище Шипка.
Средствата за построяването му са събрани чрез дарения в Русия, но и в България, по инициатива на Олга Скобелева, майка на руския пълководец генерал Скобелев. Строежът се осъществява от майстори зидари и дърводелци от Русия, каменоделци от Италия и местни майстори.

За Шипченски манастир: Особено впечатляваща е манастирската черква „Рождество Христово”. Тя е истински архитектурен шедьовър и е обявена за паметник на културата. Храмът е построен в традиционния стил на руските катедрали от 17 в. Златните кубета блестят от далеч, а от пъстроцветните мозайки сякаш оживяват пред очите.

Манастирският комплекс включва църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария.

До западната фасада на храма е долепена 53-метрова камбанария със 17 камбани, като най-голямата тежи близо 12 т. Камбаните са отлети от около 30-те тона отстреляни оръдейни гилзи, събрани в района на битките.
Дърворезбованият иконостас е от липово дърво с позлатена дърворезба.

Стенописи: Църквата е стенописвана два пъти – през 1902 г. от Г. Месоедов и А. Митов и през 1957-59 г. от колектив под ръководството на Н. Ростовцев. Стенописите на храма изобразяват картини свързани с историческото минало на България и Русия, изображения на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост и техните ученици – Наум Охридски, Климент Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий.
На южната стена са изобразени руски служители на църквата - св. Михаил митрополит Киевский, преподоб. Теодосий Печорски, препод. Антоний Печорски и др. Изобразен е Св. княз Борис І, който покръства българите. В западната част е изобразена битката на св. Димитър Донский с татарите на Куликовското поле през 1380 г., а битката на св. Александър Невский срещу шведите на р. Нева през 1240 г. е изобразена над южния вход.

В черквата посетителите могат да видят 24 мраморни плочи с имената на 18,491 руски воини и български опълченци, дали живота си при боевете на връх Шипка и край гр. Казанлък.

Първоначално манастирът е бил руска собственост, но през 1934 г. е предоставен от съветското правителство на България.

През1970 г. манастирът е обявен за исторически паметник на културата от национално значение и по-късно влиза в историко-архитектурния резерват "Шипка- Бузлуджа".