Риболовът – една от възможностите за приятна почивка и излет сред природата край София

bnr.bg, Гергана Манчева

Градският фолклор изобилства от анекдоти и небивали истории, посветени на хората с въдица. Един такъв анекдот разказва за рибар, който помолил лекар да гипсира уж счупената му ръка. След като го прегледал, лекарят констатирал, че ръката е напълно здрава. Риболовецът обаче настоявал да бъде гипсиран, за да изглежда достоверна историята, която разказал на приятели, а именно, че счупил ръката си, докато вадил от язовира риба с тегло 50 килограма.

Много подобни анекдоти се разказват във веселата компания на риболовците. А те са особен вид хора, защото споделят една обща страст, която понякога изглежда дори странна в очите на другите, които търсят риба единствено на пазара и в магазините. В далечното минало риболовът е бил единствено начин на препитание. Рибарите не били богати хора, живеели в схлупени къщи някъде по крайбрежието. Ежедневно рискували живота си като излизали в открито море с малки рибарски лодки, за да хвърлят мрежите си. Днес обаче риболовът може да бъде престижен спорт за хора с възможности.

Доказват го многобройните посетители, които идват по време на двете специализирани изложения за лов, риболов и свободно време, които се провеждат в НДК и в “Интер Експо Център” в София. Освен това възможностите за риболов около столицата се увеличават с всяка изминала година. Много от собствениците на кътчетата за отдих край София разширяват своите услуги, като предлагат и възможност за риболов срещу заплащане в малки водоеми, които сами стопанисват. По-голяма изненада и тръпка обаче крият големите язовири и езера, където досегът с природата и очакването да се хване нещо на въдицата са изпълнени с повече очакване и изненада.

Така възможности за добър улов има в язовир Искър, в езерото Панчарево, водоемите край селата Долни Богров, Челопечене, Световрачене, Негован и пр.
„Преди 10-тина години се учех на риболов в езерото Панчарево и много риба се ловеше тогава. Сега трябва да си майстор, за да знаеш къде може да имаш добър улов в това езеро”. Това казва един от многото софиянци-риболовци, който използва всеки почивен ден, за да хвърли въдицата и да чака с часове да клъвне рибата. Неговото име е Камен, живее в столичния квартал Красно село и по професия е електротехник, а другото му хоби са книгите и не на кой да е автор, а на Хемингуей, който казва, че всеки ден, непосветен на лова и риболова, е загубен за живота на човека...

“Има червеноперка, има костур, всякаква риба има и доста кълве. Местата се знаят, ловят хората и се хваща доста риба – обяснява Камен на непосветените в риболова. - Миналата година зарибиха езерото в Панчарево с шаранчета. Лошото е че бракониери идват и ги излавят още преди да са пораснали. Лови се по всяко време, защото тук контрол почти няма. Сега е период, когато рибата си хвърля хайвера, но няма ли самоконтрол, няма ли чувство за отговорност, няма да потръгнат нещата. Иначе езерото е красиво, приятно е да останеш тук сред природата. Въпреки това замърсяването по брега е голямо.

Най-вече хората, които идват заради минералната вода. Иначе за да ловят риба тук, идват от деца, ученици, до пенсионери, жени също съм виждал, които хвърлят въдица тук. С една дума, тук могат да се видят хора от всички възрасти, всички класи и съсловия. За много хора риболовът е нещо повече, това е начин на живот. Хемингуей беше казал, че един ден, в който не е на риболов, за него е изгубен ден. Така е и за мен.

Такава ми е работата, че има делнични дни, в които почивам и следвам заветите на Хемингуей. Всеки риболовец си е различен, един обича да имат компания около себе си, други пък идват на риболов, за да пият алкохол повече, отколкото да ловят риба. Лично аз предпочитам винаги да съм сам и да съм там, където няма хора. Единственото за което мисля, докато съм тук, е дали ще хвана повече риба - то е като хазарта, мислиш как и какво да заложиш, така че да спечелиш от играта. Начините са най-различни -може да се лови на различна стръв, да се направи и дънен риболов - за едра риба. Всичко е въпрос на майсторство. Много хора си мислят, че само да хвърлиш въдицата, и вече можеш да слагаш тигана на печката, но съвсем не е така. Има си чалъм. Дори и след дъжд, пак съм тук, макар и да знам, че в мътна вода се лови трудно. То е като повик, езерото сякаш ме вика при себе си”, казва Камен, един от многото риболовци в София.