Център за екстремни спортове Шамбала – вселената на планинското колоездене

Георги Георгиев

В тибетската митология и будистката философия съществува един митичен и същевременно реален свят, наречен „Шамбала”. В тази страна, която е едновременно в друго измерение и винаги e до нас, може да влезеш, само ако си с чисто сърце и разум и си в пълна хармония със себе си и околния свят. Но от няколко месеца Шамбала намери своето място сред материалния свят и то не къде да е, а в България. Само на 130 км източно от София в южното подножието на централната Старопланинска верига в град Сопот. Става въпрос за центъра за екстремни спортове „Шамбала”. Това е най-хубавото нещо за любителите на силните усещания и беше крайно време да се появи такъв парк в България. И когато казвам „център за екстремни спортове”, нямам предвид импровизираните до този момент съоръжения, пригодени за лаици, в различни краища на страната, повечето от които са направени само за реклама към някой ваканционен комплекс, наблизо. Това е истински център за екстремни спортове, създаден за тези които са наясно какво е да поемаш риск и напълно съзнават отговорността от това.

Сопот от край време е любимо място на парапланеристите от цяла Европа, заради благоприятните въздушни течения и голямата денивелация – 800 м. Но това което буквално взриви обществото от търсачите на ударни дози адреналин, беше обявеното преди 3 - 4 месеца състезание по планинско колоездене в дисциплините „Спускане”, „4крос” и „Крос Кънтри”. Официално състезанието беше обявено за 4 -5 и 6 май и тези дати не само бяха спазени, но се оказаха и изключително удачни, както заради атмосферните условия, така и заради датата 6ти май – денят на Св. Георги Победоносец. Очакваше се и международно присъствие, предимно на състезатели от Русия.

Просто нямаше начин да пропусна това знаменателно събитие в историята на планинското колоездене в България и заедно с мой приятел и съмишленик по велосипедни изживявания потеглихме от София, рано сутринта, на 4ти май. Колата буквално се пръскаше, претъпкана с велосипедите ни, резервни части, екипировка, палатка и най-вече с приповдигнатото ни настроение. След около 1,5 часа бяхме на лифт станцията в Сопот на мястото за къмпинг. Бях идвал два месеца по-рано, за да пробвам строящото се тогава трасе, но сега щом слязох от колата бях възхитен. На поляната бяха опънати няколко шатри, тип монголски юрти, в които се помещаваха организаторите на събитието. Наоколо имаше цветни плакати и трансперанти, в небето се рееха около 10 парапланера, а навсякъде непрестанно щъкаха хора, които бутаха, сглобяваха и донаместваха, колелетата и екипировката си. Двамата с моя спътник побързахме да се запишем за участие в дисциплината „Спускане” и да вземем номерата си. Веднага след това разтоварихме багажа и пристъпихме към усилена монтьорска дейност, докато велосипедите ни придобиха страхотен вид и безупречно техническо състояние. Когато приключихме с техническата подготовка се качихме на лифта, за да започнем дългоочакваните и изключително необходими тренировки.

На върха усетихме, какво предизвикателство ни очаква. Аз и не таях и предварителни илюзии, защото имах представа колко тежко е трасето. Това обаче не ми попречи на няколко пъти да изтръпна от ужас при вида на острите канари и стръмни отвеси, които трябваше да преодолеем. Естествено не мина и без падания, за щастие леки, но когато най-накрая стигнахме долу бях силно разколебан, дали да продължа с участието си в това състезание. Това определено беше най-тежкото, технично и брутално трасе, правено някога в България. Бързо преодолях моментното си двоумене и след минута отново се изкачвахме нагоре с лифта. Последваха още две спускания, от които придобих увереност и започна да свиквам с терена. Това натоварване обаче ни дойде в повече и накрая решихме да спрем за този ден, за да не предизвикваме съдбата. Привечер, разпънахме палатката и докато похапвахме солидно, организаторите обявиха една приятна изненада. По-късно вечерта, в кино салона в Сопот, щеше да се прожектира премиерата на филма, заснет по време на последното състезание на Витоша. Оправихме се набързо и потеглихме към салона, в центъра на града. И тук организаторите се бяха погрижили перфектно за всичко. Имаше мини коктейл, а малко по-късно започна и прожекцията. Филмът беше очакван от дълго време и подейства изключително стимулиращо за предстоящото състезание. Трябва да отбележа, че и авторите му се бяха постарали да представят сцени от световна класа.

След забавната и надъхваща лента дойде ред за обиколка на сопотските кръчми, известни с вкусната си храна и ниски цени. Този път обаче не затворихме заведенията призори, както е редно, а примерно се отправихме към палатките, малко преди полунощ, защото бяхме крайно уморени, а тепърва ни предстояха два тежки дена.

Събудихме се рано сутринта от веселите гласове на птичките. Изпълзяхме от палатката все още сънени, но свежият утринен бриз веднага ни разбуди. Измихме се, закусихме набързо, стегнахме колелетата, облякохме екипировката и се запътихме към лифта. Последва истинска въртележка. Спускане след спускане, след спускане, търкаляне, въргаляне, прах, камъни, спукани гуми, залепени гуми, нови запознанства и безкрайни разговори, естествено за колелета. Двамата с моя спътник изобщо не усетихме кога слънцето е отишло към залез и по мегафона беше обявено началото на квалификациите в дисциплината „4 крос”. Преди това беше приключило изключително натоварващото съревнование по Крос кънтри.

Наредихме се покрай трасето за 4 крос, чиито препятствия и скокове спокойно се конкурираха с писта за мотокрос. Тази дисциплина е изключително опасна, което я прави и много зрелищна. След като участниците се спуснаха индивидуално за време, започна и подреждането им в групи по четири. След около час и след много красиви номера, скоростни виражи, шеметни полети и не малко падания в челната тройка се класираха двама състезатели от Русия и на трето място един от България. Последва награждаването в приключилите вече дисциплини и разливането на шампанското. Междувременно от София бяха дошли мои приятели, които освен за подкрепа пристигаха, за да отбележим заедно Георгьов ден. Това беше повече от страхотно, защото както и очаквах те дойдоха с китари, солидно количество храна и напитки и много, много настроение. Запалихме голям огън на който приготвихме невероятна скара, гарнирана със салатка и полята с винце, ракийка или бира, кой каквото иска. Щом мина полунощ и стана 6 май, всички заедно си казахме „на здраве”, а аз, заедно с още един приятел, бях изкъпани с вода, по случай именния ми ден. После със съжаление се оттеглих от импровизираната празнична трапеза, но все пак трябваше да събера сили за финала.

А той ни изненада със облаци и вятър, който както по-късно се разбра превишава лимита на лифта при горната станция. Все пак, с моя спътник, успяхме да направим още две тренировъчни спускания и се качихме за квалификациите. На върха вятърът наистина се беше усилил много, което леко промени първоначалните планове. Вместо квалификации, беше обявен направо финалът на състезанието, тъй като лифтът вече беше спрян. Определен беше редът, в който щяхме да се спускаме и всеки зачака своя звезден миг. Няма да коментирам моето спускане, понеже още в средата на трасето спуках гума, но все пак продължих, макар и окончателно загубил малкото шансове за успешно класиране. Важното е, че стигнах до края и то без сериозни падания, нещо, което за съжаление сполетя доста от най-добрите участници в мероприятието, а за нещастие съпътсваше и предходните два дена. След около час състезанието приключи успешно за едни и не толкова за други. Тези които се класираха на челни позиции, показаха едно наистина невероятно каране, изключителни умения и висока класа, и то на терен който накара дори и най-смелите и безразсъдните да се замислят.

Награждаването също беше изпълнено с емоции, а най-хубавото беше, че всички призови места се заеха от български състезатели. Само третото място в кралския клас – „Спускане - мъже”, беше заслужено присъдено на участник от Русия. Трябва да призная, че руснаците показаха завидни способности и през трите дена, в които протекоха тренировките и състезанията, сериозно притесниха българските отбори и индивидуалните състезатели. Не мога да пропусна факта, че лидерът сред мъжете – Димитър Гайдов, освен чисто духовното удоволствие от това да си първи, спечели и доста атрактивна материална награда. Към предварително обявеният награден фонд бяха прибавени 500 $ и най-важното – пожизнен пропуск за всички съоръжения в център за екстремни спортове „Шамбала”.

Не зная дали разумът и сърцето ми са чисти, дали съм в хармония със себе си и с околния свят, но съм благодарен на съдбата, че ме пусна да вляза в света на „Шамбала”. Тези три дена, състезанието, атмосферата, присъствието на най-близките ми приятели и всичко друго бяха най-страхотното ми преживяване, откакто се занимавам с планинско колоездене. Най-хубавото е, че от тук нататък „Шамбала” отваря врати за всички, чиито неспокоен дух търси това, което за повечето хора е неразбираемо, но именно то ни прави щастливи. „Шамбала” ще ви помогне да го откриете.

Снимковият материал е предоставен от mtb-bg.com, българският сайт за планинско колоездене.