Крепостта Царевец

Крепостта Царевец е разположена в живописния град Велико Търново, където по времето на Второто българско царство (1185 – 1393 г) е била главната българска крепост.

Първото селище, построено на този исторически хълм, датира от късния халколит (4200 г.пр.Хр.). То продължава своето развитие през бронзовата епоха (IV-II пр.Хр.) и желязната епоха (XIII-I пр.Хр.), когато негови обитатели са траките. През V-VII на мястото на тракийското селище се намира Зикидева - най-големият град на в провинция. Бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през VII в. През IX в. възниква старобългарско селище, което се разраства по време на Първата българска държава. През ХІІ в. селището е вече укрепено, а във вътрешността му са построени болярски жилищен комплекс и няколко християнски култови сгради, оставили следа и до днес.

Крепостта покорява с великолепието и размерите си. Историческият хълм е заобиколен от високи крепостни стени от всички страни, които го превръщат в непревземаема крепост. В най – западната част на хълма е бил разположен главният вход, пред който се е спускал подвижен мост.

Укрепеният средновековен град на хълма Царевец бил гъсто застроен. При разкопки са открити около 400 жилищни сгради, 22 църкви и 4 манастирски комплекса. Освен представителите на феодалната класа - царе, боляри и духовенство - на Царевец е живяло и многобройно население, което обслужвало феодалната класа. Приблизителният брой на населението на Царевец през XII-XIV в е било 3000 - 3200 души. При застрояването на хълма се забелязва градоустройствена мисъл в изграждането на отделните части. Различават се няколко квартала, от които най-типичен по своя вид за Царевец е кварталът около Патриаршията. Неговите сгради са гъсто прилепени една до друга и една над друга, групирани около 3 църкви.

Дворцовият комплекс се издига в централната част на комплекса и представлява архитектурен ансамбъл, ограден от вътрешна каменна стена, бойни кули и 2 входа – от север и от юг. Включвал е Тронна зала, Дворцова църква и царски покои.

В югоизточния край на крепостта Царевец - най-лесно достъпното място на хълма - се издигала бойна кула, охраняваща Френкхисарската порта, и голямо водохранилище до р. Янтра. Тази кула е свързана с името на латинския император Балдуин, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Известна е като Балдуинова кула.

Реставрацията на крепостта започва през 1981 г в чест на 1300 години от създаването на българската държава. В резултат на разкопките вече е натрупан огромен археологически материал, на базата на който могат да се правят по-точни заключения, отнасящи се до градоустройството и архитектурата, крепостната система, материалната и духовната култура, както и за социалната структура на населението.

Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто Българско Царство (1185 - 1393 г.) Спектакълът «Звук и светлина» е уникална атракция и част от магията на Търнов. Първото шоу е през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър. Стотиците цветни светлини, трите лазерни лъча, представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на турското иго, революционното движение и Освобожданието.

Снимки