Над 600 са откритите пещери в Родопите

Агенция "Фокус"

В целите Родопи са открити над 600 пещери, като благоустроените са 4, една от които е “Снежанка” към град Пещера. Другите са “Ягодинската пещера”, намиращата се до нея в близост “Дяволското гърло” и “Ухловица” към с. Могилица съобщи в "Посоки", съвместна рубрика на радио "Фокус" и Държавната агенция по туризъм уредникът на Ягодинската пещера Сергей Генчев. Тя е доста интересена, като туристическа дестинация.

Тя е разположена в ждрелото на река Буйновска, което е най-дългото в България. Пещерата е с дължина 10 хил. метра /10 км./, от които 1100 метра са отворени за посетители. Въпреки това през този 1100 метров маршрут, те могат да видят разнообразни образувания от рода на сталактити и сталакмити. По думите на Генчев в Ягодинската пещера се наблюдават образувания, които не се срещат в други благоустроени пещери, това са леопардовата кожа и перлите. От всички пещери в Европа, те се срещат само в Ягодинската пещера. “Това е едно предимство за пещерата, което й дава възможност да се конкурира с наши и европейски пещери по отношение на богатството в нея и видовете образувания”, допълни Генчев. Обектът е с постоянен режим на работа. В него се влиза на кръгъл час. Посетителите преминават маршрута при температура от 6 градуса. Естествения вход на пещерата също е много интересен. Той се намира на 40 метра над изхода, откъдето се излиза от туристическия маршрут. Проучванията за пещерата започват през 1963 г. Те са извършени чрез Спалео клуб в Чепеларе.

Генчев, каза още, че интересното в пещерата е откритието на праисторическо жилище от каменно-медната епоха, с добре запазени орнаменти и оръдия на труда. Смята се също, че в тази част са се произвеждали грънчарски съдове, тъй като всички открити археологически пещери са в района на Ягодинския карст и Триград. В Ягодинската пещера е открита пещ за изпичане на керамични съдове. Запазена е основата на пеща, няколко огнища, направена е и консервация. Запазено е даже овъгленото жито, което е стояло с хиляди години в тази част на пещерата, в съд който леко е деформиран от земната маса, но пък зърната на пшеницата си личат много ясно. Направени са изследвания в специализирана лаборатория с химически анализ Въглерод 14 и се установи, че периода е 4000-5000г. пр. Хр.