Бaсарабовски скален манастир

Местоположение: Басарбовският скален манастир се намира по поречието на река Русенски Лом, в непосредствена близост до с. Басарбово, чието име носи скалната обител. Това е единственият в България, и един от малкото на Балканите, обитаван скален манастир.

По бреговете на река Лом и притоците й днес има над триста пещери, а близо четиридесет от тях са били приспособявани за скални църкви или различни помещения от скалните манастирски комплекси.

Не е известно кога точно са се появили тези обители. Находките показват, че пещерите край река Русенски Лом са били обитавани през античността IV в.- VI в., а апогей в развитието на скалните манастири се достига по време на Второто българско царство, XII – XIV в.

Скалните обители в тази местност са свързани с имената на Теодосий Търновски и Търновският патриарх св. Йоаким I, а ктитори на тези манастири са царете Иван Асен II, Иван Александър, може би Георги II Тертер и царица Теодора Басараб.

История: За етимологията на името на манастира има няколко предположения. Второто име на царица Теодора е „Басараб”, а фамилията на влашкия войвода, който дарил средства за изграждане на скалния манастир е също Басараб.
Възможно е името да идва от тракийската дума „басараба”, която означава "лисица, лисича кожа".

Най-ранните исторически сведения за манастира са от ХV век. Намираме ги в османските регистри, в описа на влашкия войвода Иванко Басараб, тъст на Иван Александър. В този опис за първи път се споменава името на село Басарбово като “манастир Басараба”.

Не е известно през коя година на османското робство манастирът остава без постоянни обитатели. През 1937 година монах от Преображенския манастир - хаджи Хрисант се настанява в манастира и почва да го обновява. След него за манастира са полагали грижи още много монаси, най-известният сред които е Димитрий Басарабовски.

За манастира: Днес за доброто състояние на Басарбовския скален манастир се полагат добри грижи.

Пътеката в озеленения двор води гостите до кладенеца, изкопан от преподобни Димитрий. В подножието на скалите се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 г. Поклонниците се изкачват по 48 стъпала, които ги отвеждат до скална площадка. Вдясно е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г. До него се намира голяма житийна икона на светеца, който е изобразен в цял ръст и около него десет житийни сцени с надписи на румънски и гръцки език.

По други каменни стъпала се стига до пещера-гробница, в която е погребан монах Хрисант, който я изкопал приживе за сто дни. В помещението до нея в миналото са били поставени костите на починалите братя на манастира.

Близо осем века по каменната стълба се качват хора да запалят свещ в светата обител, гордост на всички християни и българската църква.