Средновековна крепост Червен

Местопопложение: Средновековната крепост се намира на север от с. Червен, Русенска област, на 30 км южно от р. Дунав в района на Поломието. Подобно на повечето укрепени градове от ХІІ - ХІV в., градът е построен върху труднодостъпен, продълговат скален рид, обграден от р. Черни Лом. До него се стига по 235 каменни стъпала.

Произход на името Червен: Съществуват няколко предположения за произхода на името. Смята се, че е основан от преселници - руси, които са пренесли името на своя град Червен от Галичка Русия, подгонени от татарските нашественици, но е възможно името Червен да е дошло и от украински. Други учени предполагат, че името Град Червен - Червен град, най-вероятно произлиза от цвета на почвата или желязната руда лимонит и хематит, която се използвала при железодобива в този район. Според народното предание от Червен: при топенето на желязо небето нощем се озарявало в огнено-червено и се виждало от далеч. Ако името е свързано с червения цвят, можем да се обясни и с другото му значение на "хубав, красив" т.е., че градът бил внушителен и процъфтяващ още при създаването си.

История: Поради естествената защитеност на местността от три страни с високи и стръмни скали, още към края на Бронзовата епоха (1500 - 1200 г. пр. н. е.) там се заселват траките. Животът върху високата част на скалния рид продължава през V - І в. пр. Хр. и се развива през римско време І - ІV в. Под натиска на хуните през втората половина на ІV в. и през V в. под предводителството на Атила цяла Мизия и Тракия остават пусти и разрушени. През VІ в. започват набезите на славянските племена срещу Римската империя и император Юстиниан (527 - 565) изгражда няколко пояса от крепости, за да ги спре: един по брега на р. Дунав, два по проходите на Хемус и Родопа и три за защита на морските градове.
Следващия цял век - VІІ в. земите са нападани и опустошавани от племената на дакийските славяни, туранските българи начело със Заберган и аварите. В края на VІІ в. част от славяните и българите се заселват и българите дават името си на новата народност. Още през ранно византийския период крепостта в Червен е разрушена и обезлюдена.

Едва през ІХ - Х в. там отново е възстановено селището от българските племена. Новите заселници станали причина през ХIв. селищната територия да нарасне неколкократно, като ново приобщаваните части са били обграждани с отделни крепостни стени. Следват години на възход и падения, белязани от непрекъснатите борби с Византийската империя за самостоятелност.
Най-вероятно при сблъсък с войските на византийския император Йоан Цимисхи (971 г.) или Василий ІІ (1001 г.) това селище е разрушено.

След освобождението в 1186 г. (въстанието на Асен и Петър) Червен постепенно започва да се оформя като град, който с времето става един от главните центрове на Средновековна България. През втората половина на ХIIIв. крепостта окончателно придобила облика на интензивно разбиващ се средновековен град, който се откроявал сред всички останали в Поломието. Значението му нараства след 1235 година, когато става седалище на средновековната българска Червенска митрополия.
Градът е бил феодално владение на на българският Цар Георги Тертер /1280-1292/ основателя на династията Тертеровци чиято най-изявен представител е синът му Теодор - Светослав Тертер /1300-1321/. Гробът на Цар Георги Тертер се намира в скалната църква Кръщялнята - част от средновековния скален манастир при с. Иваново. Във втората половина на ХIII в. градът се оказва на предната граница срещу прииждащите от Азия татарски орди и градът отново е превзет, разграбен и разрушен.

При неговото възстановяване след прогонването на нашествениците в началото на ХIV в. е променена цялата градоустройствена схема. За да бъдат задоволявани нарастващите нужди от нови монети, през втората половина на ХIVв. Червен станал един от центровете на монетосечене в България. През 1204 г. Константинопол е превзет от ІV Кръстоносен поход и това се оказва гибелено за българите през XV в. По време на византийското владичество населението не променило етническия си състав. В основата си то останало българско и вероятно е взело участие в освободителното движение на братята Асен и Петър (1186 г.). Червен ще да е бил един от първите освободени градове на възстановената българска държава.
Градът е превзет и изгорен от османските орди, но по-късно са възстановявени укрепителните съоръжения и е поставен гарнизон. Някои от църквите са преустроени в джамии и е изграден нов мюсюлмански храм в най-високата част на билото. През ХVI в. животът в крепостта затихва, а седалището на митрополита е преместено в Русе. Постепенно Червен губи значението си на религиозно средище. През 1598 г., Павел Джорджич вече титулува червенския митрополит "епископ русенски". Населението напуска платото и се установява на мястото на днешното село, където условията за живот били по-приемливи.

Крепостта: Удобното местоположение и надеждната отбранителна система наложили Червен като важен военен център, който защищавал столицата Търново от север.
Първоначалното устройство на Червен представлява укрепен вътрешен град и неукрепен външен град. Главната част се намира на североизток и е най-високо разположена, а югозападната част на града, поради денивелацията на терена, е ниско. Във вътрешния град живеел социалният елит на тогавашното общество и той бил защитен от крепостни стени. Развитието на града, както в търговско, така и в културно отношение довело до увеличаване на населението и така до постоянни и многобройни изменения в укрепването. Края на ХІІ - началото на ХІІІ в. само най-високата част е защитена с крепостни стени и четвъртити кули, като планът повтаря устройството на по-ранната византийска крепост.
През ХІV в. започва изграждането на нови жилищни постройки в западната част на рида, като постепенно на два етапа са защитени с крепостни стени, подсилени с нетипичните за този период полукръгли кули. Те били отделени от Цитаделата с тясна седловина и може би изкуствен ров. По същото време се изграждат и жилищни помещения в източната част от вътрешния град, но османското нашествие през 1388 г. спира бъдещото им укрепване.
Този ранен вариант на защитен град постепенно започва да добива облик на градска Цитадела. Нейните стени са високи с бойни кули по източната, северната и западната част на платото. Поради естествената защитеност на терена, от юг има изградена стена само в двата края на платото и между двете части на хълма. Най-добре съхранена до днес е кулата на западната стена на Цитаделата. Тя е използвана за прототип при възстановяването на Балдуиновата кула на Царевец в гр. Велико Търново.

Цитадела: Основен център в града се явява именно Цитаделата с феодалния замък, който изпълнява административна функция. Планът му е с неправилна форма, разположен югоизток-северозапад. При изграждането му максимално е използвана естествената защитеност от скалите, тъй като там те са най-стръмни и непосредствената близост на реката, връзката с нея се осъществяваля чрез пътека изсечена в скалата. Има застроена площ около 2000 кв. м и укрепена - 60 м на 30 м. Постройките са разположени около открит вътрешен двор, там се намира и църква № 3. Тази църква е разположена срещу входа на замъка и допълва и раздвижва линиите на сградите и стените около нея с полукръглия си план, полукръгли ниши и полукръгли колони. Редуването на бял камък и тухла, арките обрамчени с два реда тухли и украсени с керамични панички внасят допълнително раздвижване в цялостната картина. В замъка има жилищни помещения на етажа и такива със стопанско или отбранително значение в приземието. В двора се намира и водохранилище, издълбано в земята. При нападение стените и бойната кула в югоизточната част защитавали населението в замъка. Интересен е фактът, че сградата е изградена като типичен феодален замък, подобно на търновския царски дворец, но няма данни за наличието на феодално зависимо население.

Интересна находка са кръглите бойни топки с диаметър 0,50 м, някои от тях са издялани от камък подобен на кремък, а няколко са от варовик. Тридесет и една са открити подредени до стената при вътрешния северозападен ъгъл на замъка, две - пред входа на сградата и три пред помещение № 2. Според проучвателите тези каменни топки са били боеприпаси за каменометните машини, с които е разполагал замъка за своя защита. Това най-вероятно са боеприпаси за требушетната артилерия, която се използвала за разрушаването или повреждането на укрепепителни съоръжения. Поради големите размери на бойните топки, те не са служили за защита на крепостта, а са били обсадни, използвани от българските царе в техните завоевателни походи.

Църкви: В източната част на Цитаделата се е намирал градският площад, с две църкви около него. Някои от църквите са вградени в самата крепостна стена със зазидани каменни блокове с врязани кръстове. Кръстове и изображения на светците - покровители на града има и около крепостните порти. Най-големи и представителни са църквите № 2 и № 4 в Цитаделата и № 1 и № 10 в западната част на рида. Те обединяват в плана си кръст и купол със здрава архитектурна конструкция. Сравнително добре запазени са стенописите в църквите № 5 и № 10. Като част от основната архитектура са обширните наоси и големи притвори, над които се извисява кула-звънарница. Фасадите им били живописни с редуващи се пояси от камък и тухли, както и украса.

Снимки