Ивановски скални църкви

Местоположение: В живописния каньон на река Русенски Лом, в Североизточна България, на 20 км от Русе се намира уникалният скален манастирски комплекс „Св. Архангел Михаил”, известен като Ивановски манастир по името на близкото село Иваново. Манастирският комплекс представлява около 20 броя средновековни църкви, параклиси и килии, като са открити следите на по-вече от 300 помещения. Те са издълбани в скалите на височина 36 м над реката и са свързани помежду си с пътеки и скални стълби. Ивановският манастир е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство.

История: Църквите са малки – по 20-30 квадратни метра. Обитавани са между XI и XIV в. от монаси, много от които били граматици и книжовници. Смята се, че по време на Втората българска държава е кипял богат културен и духовен живот. Много вярващи са идвали на поклонение там. Царе и боляри са изпращали каменоделци да издълбаят в скалите нови църкви, а художници да ги изпишат със светите образи. Там се оттеглил от столицата Търновград българския патриарх Йоаким. Смята се, че цар Георги Тертер е завършил там своя живот. Скалните Ивановски църкви са част от многото средновековни български църкви и манастири, които в периода X-XIV век превръщат долината Русенски Лом в известен православен и книжовен център.


Голяма част от скалните храмове са се разрушили под въздействието на земни трусове, дъждове, ледове и слънце. Имената на оцелелите Ивановски църкви са забравени през вековете и население на този край нарекло местата по своему: “Господев дол”, защото през отвора на една църква се виждал Христовия образ, местността “Писмата”, заради запазени знаци и надписи. Една от църквите била наречена “Затрупаната”, а друга просто “Църквата”.

Стенописи: Ивановският манастир дължи своята несравнима културна и историческа стойност най-вече на стенните фрески, датиращи от 13-ти и 14-ти век и запазени в пет от скалните църкви. Талантливи художници са изрисували светилниците с реалистични стенописи, богати на цветове и композиции и са ги превърнали в истинско съкровище на българското средновековно рисуване.

Главната църква на комплекса „Света Богородица” е изписана с библейски сцени и образи: Тайната вечеря, Влизането в Йерусалим, Страстите Христови, изображения на Апостолите и други светци.
Един от най-богато украсените със стенописи параклиси е „Господев дол”. В издълбания отвор може да се видят различни сцени с Исус Христос.
В затрупаната църква има портрет на цар Иван Асен II като ктитор , който държи в ръце умален модел на църквата. Най интересна е живописта в “Църквата”, чийто ктитор е цар Иван Александър (1331-1371 г.). Там са запазени уникални стенописи в стила на търновската и цариградската живопис от XIV в.

През XIV век манастирът "Св. Архангел Михаил" се превръща в център на исихазма, през ранните векове на османското иго манастирският комплекс постепенно запада като духовен център, през XVIII век – отново се възражда, а днес е един от значимите културни центрове, който се посещава от хиляди туристи и поклонници.